European Union Logo Leader Logo Bulgaria Flag Logo Logo Logo Logo

Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони: Европа инвестира в селските райони !

Голямобуковски манастир

Голямобуковски манастир „Св. Живоприемний източник“ – с. Голямо Буково.

Голямобуковският манастир “Св. Животоприемен източник”,а от някои наричан и “Света Петка”, е единственият обитаван манастир в Странджа планина, намира се на около 4 км източно от село Голямо Буково.
До манастира води приличен черен път, който започва от самото село в източна посока, като първите 1-2 км са асфалтирани.
Според предания, манастирът е построен през XII в. върху основите на древно светилище(в близост до манастира, на около 1 км източно се намира тракийска крепост и светилище). Святото място е посочено при съновидение, в което се явила св. Богородица на Коста Янов от Голямо Буково(наричано Коджа бук до 1934г.). Коста Янов боледувал дълго и оздравял, след като послушал съвета на Божията майка и се измил с водата, която и сега блика от извора под манастирската черква.
Има предположения, че по тези места през XIV в. се е намирал Парорийският манастир на св. Григорий Синаит и школата на исихастите, но за това твърдение няма никакви доказателства. На около 3 км източно от манастира се намират развалини от килии и църква на средновековен монашески скит, те не са изследвани и за историята им не се знае нищо.
Възстановяването на манастира започва през 1873г. и приключва през 1887 г. През 1903 г., благодарение на предприемчивостта на монаха Гай, който разменя манастирското стадо овце срещу 1016 дка обработваема земя от изселващи се турци, обителта се превръща в най-едрия земевладелец в този край на Странджа. Забогателият и укрепнал манастир построил нови стопански постройки, стария метох – внушителна двуетажна каменна сграда (в момента полусрутена), воденици по Бялата река и др.
До края на 80-те години на XX-ти век старите жилищни сгради на манастира са ползвани като пионерски лагер. Към 1990 г. манастирът и църквата са в руини, а сградите в окаяно състояние. От есента на 1990 г. манастирът отново започва да функционира като християнска обител, от тогава до днес(есента на 2010 г.), е постоянно обитаван от йеромонах Евтимий от с. Росен (Бургаско). Под неговото ръководство манастирския храм е обновен и изографисан, построена е жилищна сграда, в момета се строи и друга такава, за гостите на манастира.
Манастирът е обявен за паметник на културата през 1954 г.
Обителта представлява комплекс от църква, полусрутен двуетажен каменен метох, едноетажна жилищна сграда и друга новострояща се.Манастирската църква е трикорабна псевдобазилика, построена за първи път през 1876 г. В олтарната й част се намира аязмото “Живоприемний източник”, за което се смята, че е лековито.От няколко години е започнато разширяване на църквата – в западна посока се доизгражда притвор с камбанария. За довършването на това начинание е открита дарителска сметка.
Всяка година на Светли петък(петъка след Великден), се отбелязва празникът на манастира – Живоприемен източник.

Настоящият документ е изготвен в изпълнение на Проект «Умни територии -всички под един покрив: иновация за създаване и промотиране на уникални местни продукти!», Договор №РД-50-78/11.05.2021 г., финансиран по подмярка 19.3 „Подготовка и изпълнение на дейности за сътрудничество на местни инициативни групи“ от мярка 19 „Водено от общностите местно развитие” от ПРСР 2014 - 2020 г.