За редица народи нематериалното културно наследство е основен извор на идентичност и е значимо свързано с тяхната история. За съжаление обаче голямо количество културни изяви като музиката, танца, словото, обредите, съборите или традиционните културни умения са застрашени от изчезване. От една страна съществено участие в този процес има активното налагане на една глобализирана международна култура, свързана с техническия и информационен прогрес, а от друга – много уязвимият характер на това наследство, крехко и преходно във времето, в повечето случаи съществуващо като факт само в момента на изпълнението или при предаване на умението.
Нематериалното културно наследство може да има и материален характер, като тук се включват – материали, костюми, книги, които са свързани с бита на всеки човек.
Към културното наследство според ЮНЕСКО се причисляват и знанията и уменията, свързани с традиционните занаяти.
Усилията по опазването на нематериалното културно наследство се открояват ясно при честването на всички традиционни български празници и инициирането на своеобразни занаятчийски културни дейности. Запазването на традициите, бита и обичаите са основен приоритет на за развитието и популяризирането на нематериалното ни културно наследство и за двете общини на територията на МИГ.