Дебелт е село в Югоизточна България.
То се намира в община Средец, Област Бургас.Отстои на 16 км югозападно от Бургас,на пътя за гр.Средец.
На мястото на днешносо село е съществувало селище още през античността,първи тук се заселват траките,които дават и името на селището-Довелт,в превод от тракийски означава „място между двата бряга”.В средата на I хил. пр. Хр. Дебелт е бил западната част на Бургаския залив. Освен пристанище, тук са се развили селското стопанство, металургията, занаятите и естествено за един морски град – търговията.
Няколко века по-късно по времето на Тит Веспасиян от тракийското селище се установява колония(колония Флавия) на ветерани от римската войска, позната на археолозите днес като Деултум.Много са свидетелства доказващи развитието на висока култура и бит тук,в периода I-IV в.сл.Хр. Деултум става най-авторитетния и богат в диоцез Тракия-има обширна територия, а търговията кара жителите му да секат повече от 150 емисии собствени бронзови монети.
Следващия важна роля в историята на Дебелт изиграва Марк Аврелий, императорът, който преустроява града по Хиподамовата система: правоъгълна улична мрежа, с отлично водоснабдяване и канализация. Малко преди това са факт забележителните римски бани, парно отопление и зали за отдих, както и храм на бог Аскелий. Две хиляди години по-късно историците откриват, че тук са живели римляни като Септимий Север и Диоклециан.
Идеята за нова религия и широкия поглед към света на тогавашните местни жители водят до приемане на християнството с основаването на една от първите епископии по нашите земи – II в.сл.Хр.Три века по-късно Деултум е третият по големина град в провинцията Хемимонт.
Създаването на Българската държава на Балканите в 681г. и договора на хан Тервел от 716 г., бележещ разширението на юг (областта Загора), обусловило новата роля на Дебелт и неговата епископия в отношенията между България и Византия. Той се превърнал в граничен град, където се осъществявали контакти на най-високо ниво при началния пунк на южната българска погранична линия Еркесия.Тук била създадена митница, която имала важна роля в бъдещите икономически и политически отношения между двете държави.
През 812г. Дебелт бил обсаден и превзет от хан Крум. Заедно с епископа Георги, населението на града и околностите било преселено в днешна Северна Добруджа.
Старото име на Дебелт е Якезли или Акезли. След Междусъюзническата война в 1913 година,когато окончателно влиза в границите на свобона България, 76 български семейства от останалата в Османската империя Източна Тракия се заселват в Якезли. Най-голям е броят на преселниците от село Докузек (44 семейства), следвано от Гечкенли (16 семейства), Теслим (4 семейства), Селиолу (2 семейства), Тарфа (2 семейства) и други.
Със заповед от 14 август 1934 година селото е преименувано на Дебелт.
Днес населението на селото е 1 865(2010 г.).
Землището на Дебелт е обект на археологически проучвания.Макар и съвсем малка чат от някогашния Деултум да е проучена,досега са разкрити стари римски терми,основи на дворец и езически храм,антични улици и др.
В селото има и археологически музей,разположен в непосредтвена близост до разкопките.Поддръжката на музея и извършването на археологически проучвания с всяка година стават все по-трудни,тъй като финансирането им от държавата е крайно недостатъчно,а напоследък дори липсва.
Дебелт и християнството:
Християнството проникнало сравнително рано по днешното Южно българско Черноморие,още в самото си зараждане.Деултум заедно с Аполоние(Созопол) са едни от първите християнски общини,създадени в средата на II в.сл.Хр.Известно е и името на първия общ за двете общини епископ-Авъл Поплий Юлий,канонизиран след смъртта му като мъченик за вярата.След това,до обявяването на християнството за официална религия в Римската империя(313 г.),няма данни за развитието на тези общини.
Косвени данни за християнското присъствие през II-IV в. дават многобройните светилища на християнски мъченици – “мартирии”,които се превръщат в места за поклонение пред светите мощи.Открити са няколко такива места: култовия комплекс край село Воден,в крепостта “Маркели”,в Несебър и Созопол.
За църковната организация по тези земи,които са били включени в провинция Хемимонт,диоцез Тракия,източна префектура Ориент,имаме сведения от по-късните писмени източници.Макар и не особено точни,епископските списъци са единствените писмени източници,хвърлящи светлина върху хронологическото развитие на християнските центрове по нашите земи.През 528 г. изториографът Хиерокъл систематизирал в своя “Пътеводител” всички известни дотогава данни.В провинция Хемимонт,включваща изцяло днешните земи Бургаски земи,наред с главния ѝ град Адрианопол(Одрин),митрополитски център,той описва и следните епископии:Анхиало(Поморие),Деултум(Дебелт),Цоида(Сливен),Плотинополис(засега неизвестно).
До V в. всеки по-голям град получил правото на самостоятелна епископия.Местните епископи постепенно добиват голямо значение в административното управление и през VI в.те са вече едни от фактическите ръководители на градовете.
През IVв. Дебелт се превърнал в значим епископски център. Неговият епископ Атанасий (431г.) бил активен участник във Втория църковен събор,пледиращ срещу арианството.Известни са имената на още двама епископи от Дебелт,живели през V в.-Йовинос(451 г.) и Евстратиос(459 г.). В началото на иконоборческия период на VII-я Вселенски събор в 680 г. като участник в неговите заседания е посочен също дебелтски епископ.
Известно е ,че след превземането на Дебелт от хан Крум през 812 г.,дебелтския епископ Георги бил мъченически убит.В “Хронографията” на византийския хронист Теофан Изповедник четем: “На седмия ден от м. юли 812г. вождът на българите превзел с обсада Дебелт и преселил жителите му заедно с епископа.”
Приемането на християнството като държавна религия от българския княз Борис с християнско име Михаил,дава възможност за развитието на нов вид отношения с християнската църковна организация по нашите земи.
Потвърждение за това дава откритата църква с базиликален план в местността “Костадин чешма” край с. Дебелт – сега в двора на металургичния завод,храмът е изграден в края на IХв.В некропола около църквата са открити гробове на духовни лица издигнати в духовния сан.В църквата и двора са открити и печати на епископи на Дебелт от края на IХ до ХIв., което прави възможно тълкованието, че тук се намирало седалището на епископията, около която се оформил и манастирски комплекс, съществувал между IХ-ХIв.Сред печатите на известни византийски сановници са печати на: Константинополския патриарх Йоан VII Граматик – идеолог на иконоборчеството и виден за времето си теолог; патриция Теоктист-първи министър и покровител на братята Константин-Кирил Философ и Методий в реализацията на техните мисии. Откриването на едно място на печати на княз Борис І Михаил и на великия логотет Теоктист не е случайно. Тъй като Дебелт е играл ролята на своеобразен коридор в българо-византийските отношения, през него са минавали дипломатическите пратеничества между княз Борис І и византийския двор. Възможно е едно от тях да е било свързано с организиране на мисия на светите братя в България.
След средата на ХII в. Дебелт бил почетен от Константинополската патриаршия с архиепископски трон (между 1186-1204г.). От това време е известно името на дебелтския архиепископ Василий. До началото на ХIV в. в нотициите на Константиполската патриаршия непрекъснато се споменава Дебелтската архиепископия, след което напълно изчезва. Това е свързано с военно-политическите събития в средата на ХIVв., когато града загинал под ударите на първите османски походи в Странджа.
По информация от © Свети Места 2022