Традицията представлява онези ценности, умения и практики, които отразяват същностните характеристики на всяко общество.
И които то съхранява във времето, предавайки ги от поколение на поколение. Традицията включва обичаите, езика, церемониите, вярванията и институциите, които или са утвърдени в живота на съответното общество, или на тях се придава особена стойност в настоящето – морална, религиозна, образователна или политическа.
Традицията представлява онези ценности, умения и практики, които отразяват същностните характеристики на всяко общество и които то съхранява във времето, предавайки ги от поколение на поколение. Традицията включва обичаите, езика, церемониите, вярванията и институциите, които или са утвърдени в живота на съответното общество, или на тях се придава особена стойност в настоящето – морална, религиозна, образователна или политическа.
Традициите се разбират като съвкупността от навици, които са се развили във времето и се използват в социална или друга форма на живот. По същество традициите са регулатори, ограничители на социалните дейности и прояви на характера, човешкото поведение. Те диктуват приетите норми в обществения живот и идеята на всеки отделен човек за допустимото и неприемливото в рамките на отделно общество.
Традицията е комплекс от всякакви действия, които се предават от поколение на поколение с цел запазване и развитие на културата. И тук кантарът играе роля.
Традицията може да се разглежда като локален феномен, но все пак по -често тя се създава и поддържа в национален мащаб. Никой не принуждава хората да спазват установените традиции, това е доброволен въпрос.
Традицията е много по -широка от обичаите, тъй като най -често тя има по -голям териториален обхват. Хората извършват различни ритуали, набори от действия, често без да мислят за скрития смисъл, който предците им са вложили в тях.
Системата от обичаи и традиции на всяка нация е резултат от нейните образователни усилия през много векове. Чрез тази система всеки народ възпроизвежда себе си, своята духовна култура, своя характер и психология в поредица от последователни поколения.
Традициите се изпълняват 2 социални функции: да бъде средство за стабилизиране на отношенията, установени в дадено общество и да се възпроизвежда ръководството на тези отношения в живота на новите поколения.
Традициите изпълняват своята роля като средство за стабилизиране и възпроизвеждане връзки с обществеността чрез формирането на духовните качества, изисквани от тази връзка.
Тяхното съдържание, т.е. формулата, винаги действа като норма или принцип на поведение, които не дават подробно предписание за действие (за разлика, например, от обичай, където формулата е това е подробно предписание за действие в конкретна ситуация).
Те показват общата посока на поведение и духовните качества, необходими за заявеното или характера на поведението (честност и справедливост, простота, пестеливост, скромност и т.н.)
Социалната цел на традициите се изразява в това, че те служат като средство за и прехвърляне на нови поколения на онези духовни качества, които са необходими за нормалното функциониране на сложните обществени отношения.
Традициите никога не действат извън връзката с обичаите, те винаги функционират цитиран въз основа на последното. Простите взаимоотношения, фиксирани от обичаите, и духовните качества на традициите, формирани от тези отношения, включват като предпоставка за стабилизиране и възпроизвеждане в живота на нови поколения сложни социални отношения, социално значими и масови духовни качества.
