Обичаи и традиции при етносите на територията на МИГ.
Ромите – независимо към коя група принадлежат – почитат и отбелязват множество календарни празници.
Това не се прави заради самото празнуване (т.е. празникът далеч невинаги е само повод за тържество), а заради вярата, че чрез зачитането на празника човек може да измоли светеца или дори Бога за по-добра съдба, живот, здраве и пари. Също така това се прави и за да се продължи традицията – ромите отдават голямо значение на традициите, на знанията, които се предават от предходните поколения. Няколко особености могат да се посочат относно празничната система на ромите в България.
По-голямата част от ромските празници се отбелязват по т. нар. стар стил (т.е. по Юлианския календар) – Васильовден, Бабинден, Атанасовден, Голяма Богородица и др. Единствено Гергьовден и Великден се отбелязват в съответствие с календара на съвременната Българска православна църква. Най-големите календарни празници на ромите в България са Гергьовден (Ерделез), Великден (Патраги) и Васильовден (Василица, Банго Васили). Те се празнуват от всички или почти всички ромски групи, включително и от ромите мюсюлмани (хорахане рома). Отбелязват се също така и множество други християнски празници – Коледа, Ивановден, Атанасовден, Бабинден, Заговезни, Тодоровден, Голяма Богородица, Петльовден и др., а ромите мюсюлмани отбелязват също така двата мюсюлмански празника – Рамазан байрам и Курбан байрам.
-Петльовден (Ихтимя или Башнувден):
Празнува се от дръндарите (ромите музиканти), които са обособена, добре запазена ромска група. Техният корен е в котелския край, но големи групи дръндари в миналото са се преселили на север от Стара планина – в Лясковец. Днешните музиканти са митологизирали Шибил и го представят за свой цар и спасител, т.е. при него се наблюдава метаморфоза, аналогична на тази на Крали Марко в българския фолклор. Башнувден се празнува на 2 февруари. Легендата за празника е много близка до българската и разказва, как една ромка (Ихтимя или Ефтимия) спасила детето си от еничарите, намазвайки вратата на къщата си с кръвта на заколения от нея петел. Башнувден се празнува като ден на момчето. Той е лишен от каквато и да е религиозна украса.
-Сватосването, годежът и сватбата при ромите-мюсюлмани в гр. Стражица
Сватбата при ромите е един от големите и свещени празници, както и при другите народи. Характерен за всяко ромско семейство е стремежът да възпита своите деца така, че един ден да станат добри съпрузи и съпруги. Всяко ромско момиче трябва от малко да се научи да шета, чисти, пере, да умее да готви и меси. Всички тези умения тя ги придобива от ранна 7—8-годишна възраст, за да може да бъде подготвена за добра домакиня.
Така неомъжената девойка (деликанъс чшай), която е на 14-15 години, е напълно способна да бъде домакиня и съпруга. Много често в многодетните семейства по-големите момичета гледат по-малките си братчета и сестричета и по този начин те, макар и несъзнателно, се учат да се грижат и да бъдат отговорни към децата.
Друг характерен обичай при нишана е поздравяването на младоженците.
Младоженецът, булката и техните приятели застават под един червен плат. Пред тях има маса. Свири се бавна, тържествена музика и всеки, който иска минава, пуска пари и поздравява младоженците. Последните, като мине по-възрастен от тях, му целуват ръка. Този обичай показва благословия от страна на по-възрастните към младото семейство.
-Сватбени обичаи на бургуджиите от с. Камен
Сватбата почва в събота и свършва в понеделник. Тъй е било едно време, преди петнадесет, двадесет години. Сега започва в събота и свършва в неделя. В събота сутринта се колят две-три до четири агнета — горе на поляната, където ще е сватбата.
Готвят курбан манджа, червена със зеленчуци. През това време младоженецът се наглася, облича се. Един ерген идва да го бръсне, а момичетата им пеят много хубави песни, любовни. И тръгват вече пълни — носят варени пуяци.
По обед всички се събират в къщата на булката. Кларнетистът свири стара тъжна мелодия, докато кръстницата слага короната и три пъти завърта булото около главата.
На булото обезателно забожда червена панделка. Извежда я навън, на двора.
Музиката свири хоро, но не го играят, а само ходят, върви се по хорото три пъти.
Преди да тръгнат младоженците, майката излива една кофа с вода, че да им върви по вода. До поляната се стига с ръченица. Най-напред върви братът на младоженеца със знаме — половината бяло, половината червено. Отгоре е забита и украсена с цвете ябълка, което значи: червеното, че момата е мома, бялото, че момчето напразно на пътя е ходило, вярно е.
Като пристигнат на поляната, започва тържеството. Първо ги поздравява свекървата.
Тя играе ръченица пред тях, после ги дарява с моминска пита, която е направена от три пъти пресято брашно. На микрофона свекървата обявява какво ще дари на младоженците — къща, кола или каквото пожелае и то става тяхно. Младоженецът и булката трябва да разчупят моминската пита и после булката хвърля парчета от нея и бонбони към сватбарите. Така започва тържество. С много песни, хора и кючеци то продължава през целия ден и в неделята.