В 8,30 ч на 21 февруари 1986 г. епицентърът под Стражица се събужда. Денят е определен за официалното откриване на водопровода, който захранва града с вода от язовир “Йовковци”. За церемонията се очаква тогавашният вътрешен министър Димитър Стоянов, родом от Стражица. Денят е събота, но децата са на училище.
“Цялото население се събра пред училището. Децата бяха излезли от класните стаи, но дрешките и чантите им бяха вътре. Един по един родителите се престрашаваха да влязат, за да им приберат нещата. Откриването на водоснабдяването не се състоя, но веднага бе сформирана комисия, която да огледа щетите”, спомнят си местните.
Трусът не е силен – 3-3,5 по Рихтер, но е достатъчен да се нацепят стени, да паднат комини и паянтови постройки.
Цялата държава е впрегната да строи домове. На 30 декември 1987 г. на посещение в Стражица е Тодор Живков, който обяснява, че българинът винаги си е строил дома сам с помощта на роднини и близки.
“Дадоха ни временна къщичка в парка. Три години живяхме там. Бяхме на пътя. Няма къде да се изкъпеш и опереш. Добре, че съм родом от съседно село. Почти всеки ден ходехме там, оставяхме на майка ми дрехите и тръгваме. Дечурлигите бяха на училище”, разказва 78-годишната Иванка Славова.
Бащината ми къща се нацепи. Тогава държавата ни помогна и я ремонтира. Доволни сме. Ако днес земята пак се разтресе, не знам. Зимата все ни сварва неподготвени, а камо ли земетресение”, споделя Христо Рачев. “Разлюля ни яката, събори ни и после започнаха мъките”, описва 74-годишният Никола Радев. Две години е живял във фургон и още помни лятната жега и зимния студ там.
След бедствието държавата осигурява почти 1 милиард лева за възстановяването на разрушенията. Хората в цяла България събират още 7 млн. лв. с дарения за пострадалите. Според местните обаче с държавните пари е можело да бъдат построени три Стражици, но голяма част от средствата са потънали. Изнасят се данни, че 368 къщи, построени до 1991 г., са на собственици, които не са имали жилища преди това.