Корените на българския дух могат да се открият в своеобразието на българските традиции, запазени и до днес на територията на МИГ.
Все още чрез тях се възпитават нравствени ценности като любов към българския бит, съхранение и предаване от поколение на поколение на българските традиции.
Чрез формите на изкуството и богатството на българския фолклор, поколенията общуват помежду си, по един естествен и близък начин.
-Традиционна Лясковска сватба:
Сватбата започва в момковата къща с ритуално бръснене на младоженеца, обличане и извеждане. Пред къщата над главата на момъка бе разчупена пита меденик, а сватбарите извиха хоро. Празничното шествие по лясковските улици поведе оркестър. В къщата на кумовете стопанката приготви и носи на младоженката було и венец от бръшлян. По лясковски обичай кумът спря сватбата, за да бъде понесена кумата на ръце, а той да отпие от бъклицата. Кумовете са най-важните гости на сватбата още от древни времена и тъй като пред кум вода се не гази, всяка негова прищявка е закон, разказаха самодейците.
-Обичай „Баба Марта“.
Детска работилничка „Бяло и червено” – Изработка на мартеници от поколения за поколения. Баба Марта, първият ден на месец март, заема съществено място в народния календар на българите. Той е един от най-почитаните и емоционални празници, запазил се от древността до наши дни. Свързан е с редица вярвания, обичаи, обреди и забрани, имащи за цел да осигурят здраве за хората и домашните животни, добър урожай за земеделските култури и овошки.
-Гергьовден – празник на овчаря. Обичай „Гергьовден“:
На 6 май празнуваме Гергьовден – един от най-големите празници в народния календар, отбелязван в чест на Свети Георги Победоносец и като Ден на храбростта и българската армия. Народна песен съвсем точно определя отношението на българите към празника : “Хубав ден Великден, още по-хубав – Гергьовден…”, а причината Гергьовден да е един от най-обичаните празници е, защото бележи началото на пролетта. Свързва се с пробуждането на природата и с раззеленяването на гори и ливади, които насищат въздуха с аромат на цветя, треви и билки. Това е и причината празникът да се нарича още “Цветен Георги”.
Откриване на жътвата. Обичай „Ритуално зажънване“:
Дните на жетва винаги са били едни от най–напрегнатите и същевременно най – благодатното време в живота на българина. „Зажънването“ — т. е. жъненето на първите ръкойки става от някоя напета мома, пъргава, която има и „лека ръка“, и е обичана от хората в цялото село. Според вярванията тава осигурявало „лека“ и „спорна“ жътва. Първите ръкойки младата жетварка хвърля далеч напред в нивата, за да потръгне „леко“ и „бързо“ жътвата.
Обичай „Димитровден“:
В народните представи дойде ли св. Димитър на коня си от брадата му започва да пада сняг, т.е идват зимата и студът. В съботата преди Димитровден се прави Димитровска задушница – на която се раздава жито и питки за помен. От Димитровден до Гергьовден и от Гергьовден до Димитровден – така групирали българите сезоните. Границата между годишните сезони имали селскостопански характер. Времето от Димитровден до Никулден народът нарича „Сиромашко лято”.
Около Димитровден завършвали и строежите на нови къщи. По традиция стопаните дарявали зидарите, а баш-майсторът казвал дюлгерски благослов за здраве и берекет в новия дом. Обичаят изисквал, стопаните на новата къща да заколят бял овен и да поканят цялото село за освещаването на дома. Поради тази причина на този ден празнуват и строителите.
Обичай „Никулден“:
На 6 декември църквата почита паметта на Свети Николай Мирликийски Чудотворец, а в народния календар празникът е известен като Никулден – един от най-големите български празници. Шаранът е неизменна част от трапезата на Никулден. Когато домакинята почиства рибата от люспите, трябва много да внимава да не паднат на земята, тъй като заедно с тях ще “изпадне” и имането на дома. Според друго вярване, ако някой настъпи падналите рибешки люспи, ще се разболее.
Обичай „Коледа“:
Коледа е един от най-светлите християнски празници. По стара традиция празникът се нарича още Божич, Божик или Голяма Коледа. Коледа се празнува в продължение на 3 дни – от 25 декември, когато се ражда Младенецът Христос, до 27 декември. Рано сутринта на първия ден на Коледа се ходи на църква в празнично облекло. Отслужва се празнична литургия за здраве и благоденствие. На празничната трапеза след дългия коледен пост се поставят месни ястия, пищни баници с месо или сирене, пълнени кокошки, свинско, кисело зеле, пастърма, пържени кюфтета.
Ритуал „Златна сватба“ се провежда всяка година в село Добри дял.