Община Средец се намира в Югоизточна България и е една от съставните общини на област Бургас. С площта си от 1149,878 km2 е най-голямата сред 13-те общини на областта, което съставлява 14,84% от територията на областта. Община Средец е и една от най-големите в страната като заема 6-о място от всичките 265 общини на България.
Община Средец попада в северозападните склонове на Странджа планина, около които е разположена обширна равнина, покрай западните брегове на бургаския залив, заобиколена от ниски хълмове. Уникални са природните дадености на Странджа със специфичните климатични характеристики и флористично богатство. Затова видовото разнообразие е голямо и интересно.
Природата е дарила Община Средец с вековни гори, красиви пейзажи, живописни скални образувания, пещери, които трябва да ценим и пазим. Хилядолетната човешка цивилизация е оставила тук стотици културни паметници – долмени, тракийски светилища, могили и др.
В Община Средец се намира в Югоизточна България и е една от съставните общини на Област Бургас. Общината има 32 населени места и територия 1 000 кв км. ( една от най- големите в в страната ).
Град Средец се намира в полите на планината Странджа на около 30 km югозападно от Бургас, на десния бряг на Средецка река.
За първи път селището е споменато в пътепис през 1595 г. под името Карабунар, което на турски означава „черен кладенец“. Крепостта Калето се намира на 2 km югозападно от центъра на днешния град Средец. Тя е построена в края на V началото на VI век. Разцветът на крепостта е IX – X век, под името Потамукастел (речна крепост).
Името на селището е Кара бунар до 14 август 1934 г., когато е било преименувано на Средец (изписвано като Срѣдецъ до реформата на стария правопис от 1945 г.). На 1 юни 1950 г. селището е преименувано на Грудово в чест на комунистически деец и бившия кмет на селото (1923) Тодор Грудов. Съгласно директивата на Българската комунистическа партия през септември 1923 г. той организира въоръжена група, която завзема властта в селото и се отправя към Бургас. Край село Кара баир (сега кв. Меден рудник) и край старата гара Бургас (сега гара Вл. Павлов) стават престрелки, при които има убити и ранени. С президентски указ е върнато старото му име Средец, считано от 23 януари 1993 г.[5] Селището има статут на град от 6 февруари 1960 г.
Промишленият облик на общината се определя от отраслите промишленост, търговия и услуги, селско и горско стопанство. От промишлеността с най-голямо значение за общинската икономика са металургията, химическата промишленост и машиностроенето. На територията на общината е разположен завод „Промет“ – недовършеният проект за Трета металургична база на страната.
Релефът на общината е разнообразен, като в южната част е преобладаващо хълмист и ниско планински, а в северната – равнинен. Около 2/3 от територията на общината, на юг от долината на Средецка река се заема от най-северните разклонения на планината Странджа. На юг от долината на Факийска река се издига същинското било на планината, като тук, южно от село Белеврен, на границата с Република Турция височината достига до 680 m. На югоизток от долината на Факийска река попадат най-западните разклонения на странджански рид Босна с височина до 492 m. Между Факийска река на юг и Средецка река на север се простира най-северния странджански рид Каратепе с максимална височина връх Сарлъка (473 m). В най-западната част на общината, в землищата на селата Загорци и Кубадин попадат най-югоизточните разклонения на възвишението Бакаджици с височина до 263 m, северно от Кубадин. Останалата 1/3 от общината, в северна ѝ част е заета от хълмистите югозападни части на Бургаската низина, като тук в района на язовир Мандра е и най-ниската ѝ точка – 4,5 m н.в.
Цялата територия на общината попада в Черноморския водосборен басейн. Най-голямата река в общината е Средецка река (средното и долното ѝ течение), която протича от югозапад на североизток по южната периферия на Бургаската низина, на границата ѝ с най-северния странджански рид Каратепе. Тук тя получава два основни притока: Господаревска река (ляв) и Каракютючка река (десен). В югоизточната част на общината, също от югозапад на североизток протича втората по големина река в общината – Факийска река с най-големия си приток Белевренска река (десен). Във водосборния басейн на Господаревска река има изградени няколко по-големи микроязовира (Зорница 1, Зорница 2, Суходол и др.), водите на които се използват главно за напояване.
Община Средец е богата на природни и исторически забележителности, по-известни от които са:
• археологическия комплекс на античния римски град Деултум, разположен южно от село Дебелт;
• защитената местност „Белия камък“ (451 ха), в долината на Факийска река, в землищата на селата Варовник и Богданово;
• средновековната крепост „Близнашко кале“, на 2,7 km югоизточно от село Варовник;
• Голямобуковският манастир „Живоприемний източник“, на 4 km източно от село Голямо Буково;
• туристическия комплекс „Божура“, на 7 km южно от град Средец.
Включва 33 населени места с население 14 268. Общината има 1 град, 6 кметства и 26 кметски наместничества. От всичките 33 населени места, 15 са с население под 100 човека. 90% от населението в общината е българско и 10 % е ромско.
Основно икономиката на Община Средец е съсредоточена в град Средец и с.Дебелт. В случая гр.Средец като общински център изпълнява ролята на център на зона на локална икономическа гравитация. Преобладаващата част от активното население е заета в селско и горско стопанство.На територията на Община Средец са се развили и запазили следните подотрасли на промишлеността: хранителновкусова, металолеене, металообработване и производство на машини, производство на пластмасови изделия; добивна промишленост.
Селското стопанство е един от основните отрасли на общинската икономика.
Природоклиматичните условия са подходящи за развитието на двата подотрасъла – растениевъдство и животновъдсво.
Общината заема 17% от земеделските територии на Бургаска област и 13% от горските територии на областта.
Обработваемата земя в Община Средец е 51 200 хектара, което е 15,48% от обработваемата земя на Бургаска област в т.ч. 49200 ха ниви. Данните в Баланса за земята показват, че 73% от земеделските територии на Община Средец са обработваеми земи.
Процентът на пустеещите земи в Общината, спрямо обработваемата земя е много висок-63%. Значително по-висок е този процент в полупланинската част на Общината.
През последните години земеделските производители проявяват интерес към алтернативните форми на земеделие – отглеждане на култивирани билки и лекарствени растения.
Предвид на това, че района е екологично чист, предполага благоприятни условия за развитие на биологично земеделие.
Растениевъдството е основен подотрасъл. Преобладаващата посевната площ се използва за отглеждане на зърнени култури и технически култури, преди всичко в полския район на общината, по-малко трайни насаждения – най-вече лозя-винени и сливи.
Основните зърнени култури са пшеница и ечемик и по-малко ръж. Относителния дял на реколтираните площи пшеница спрямо площите в ЮИРП е 3,5%, а на ечемика е 4,9%
Животновъдството е вторият по значение подотрасъл в селското стопанство за Община Средец.
Доброто зърнено-фуражно производство, наличието на пасища и ливади благоприятствуват развитието на овцевъдството и месодайното говедовъдство.
Животновъдството в Общината се развива преди всичко в частния сектор с изключение на говедовъдството. Наблюдава се тенденция на увеличение на бройките отглеждани животни в говедовъдството, овцевъдството и свиневъдството.
Горският фонд на територията на община Средец е с обща площ 413360дка / “200 000 държавна собственост, “190 000 дка – общинска и “10 000 дка частна /, като е концентриран в югоизточната част на общината. Лесистостта (съотношението на горския фонд към общата територия) на община Средец е 36%, която е по-голяма от тази за страната – 33,4% (по данни на ФАО). Средната лесистост за Европа е 46%. Горският фонд се стопанисва и управлява от ДЛ “Бургас” и “ДЛ Средец”. Районът на лесничействата попада в Тракийската горскорастителна област.
Община Средец е разположена в близост до най-развития туристически регион в България – Българско Черноморско крайбрежие.
Град Средец е разположен само на 30 км от Бургас – най-големият пристанищен град на България, с международно летище, жп гара. През града преминава най-краткия път от югоизточна България за Южното Черноморие и Турция.
Богатството на дивеч дава големи възможности за развитие на ловен туризъм. Има и възможност за наблюдаване на птици. Тук има гнезда на някои от най-редките птици, записани в Червената книга на България като например черния щъркел, малкия и скалния орел.
В планинската част на Общината преминава река Факийска, която предлага подходящи условия за къмпиране и риболов. За любителите на спортния риболов има възможност за практикуване му на язовирите в гр.Средец, с.Момина Църква и др.
Освен природните ресурси, съществен фактор за развитие на туризъм в Общината са антропогенните ресурси. Те включват културно-исторически паметници и обекти, музеи и музейни експозиции, епизодични и периодични прояви и събития.
Средец е старо селище, възникнало през края на Vв. Като военностратегическа крепост.
Село Дебелт се намира на 8 км източно от гр.Средец и е част от Античниата колония Делтум. Тя е основана в края на 70-те години на І-ви век след Христа.
Тук е единственият на балканите, проучен средновековен митнически комплекс с църква. Предполага се, че в нея Борис I приема християнството.
Странджанският регион е богат на исторически забележителности, които представляват туристически интерес. Долмени, тракийски могили, светилища и гробници и др.