Община Тутракан е разположена в Североизточна България и е една от съставните общини на област Силистра.
Градът се намира на 61 km източно от областния град Русе, на 60 km западно от областния център Силистра, на 72 km северно от областния град Разград и на 371 km от столицата София. Пристанището му улеснява комуникациите и определя значимото място, което е заемал и заема Тутракан в своето историческо развитие.
Градът се намира на 26°36′ източна дължина и 44°03′ северна ширина. Надморската височина е 13 m от речния бряг, а платото (равната част на града), разположено на 500 m от реката, достига 126 m.
Тутракан е център на община с 15 населени места, 440 кв. км. Площ
Градът е разположен на терен, който в западна посока е нисък, а на самия бряг на Дунава достига височина до 4 м. На изток от Тутракан започва високата и равнинна част на Добруджанското плато, което има средна надморска височина 140 м, надморската височина на брега достига до 28 м.
Крайбрежието на Дунав от Тутракан до Силистра е прорязано от долини, от много падини с маловодни поточета и къси рекички. В такива долини са разположени селата – Пожарево, Дунавец, Долно Ряхово и Малък Преславец. На места към брега се спускат полегати склонове, които образуват ниската тераса – Прибрежие. Крайбрежните склонове и долове са обрасли с гори, а ниските и равни тераси са засяти с лозя и овощни градини.
Добруджанското плато, от своя страна, е равнина, прорязана от множество сухи долини, по които някога са текли пълноводни реки. От тях най-характерно е сухото корито на някогашната голяма и пълноводна река Демир баба. Тя е извирала от лудогорието и се е вливала в Дунав под с.Старо село. В някои от доловете има извори и по тях текат малки рекички, чиито води се вливат в микроязовирите край гр.Тутракан, с.Антимово, с.Стефан Караджа, с.Сокол, с.Зафирово и с.Коларово.
Теренът на Тутракан и неговата околност е богат и плодоносен чернозем. Днес от него се получават високи добиви от житните и индустриални култури – пшеница и ечемик, царевица и слънчоглед, боб, захарно цвекло, тютюн, коноп, соя и зеленчуци; от овощарството – гроздето, кайсията, прасковата и ябълката.
Разположен амфитеатрално на високия и стръмен десен бряг на р.Дунав, градът е със северно изложение. От брега на реката започват стръмни улици, които водят нагоре към равнината – другата половина на града.
Сегашната територия на града и местността около него е обитавана още от праисторическо време. Открити са важни находки от палеолита в Тутракан, с.Дунавец и Пожарево; а от неолита и енеолита свидетелстват селищните могили край с.Белица и недалече от Тутракан. Интересни археологически материали, открити при разкопки, като каменна оброчна плочка с образа на Хеката, бронзови предмети – накити, оръдия на труда, оръжия и др. свидетелстват за интензивен живот по тези места и особено през античността. Първата поява на римляните тук датира от 15 г. пр.н.е., когато завладяват земите между Хемус/Стара планина/ и р.Данубиус /Дунав/ до Черно море. При римския император Веспасиан /69-98 г./ се издигат укрепителни съоръжения /”стражеви кули”/ до с.Нова Черна, Старо село, Тутракан и Пожарево. При император Улпий Траян /98-117 г./ при Тутракан се образува селище с ранг на викус /село/ и се построява кастел, наречен Трансмариска. Той е бил важна станция на пътя от Сингидунум /Белград/ за Константинопол /Истанбул/. Отбелязан е и на епиграфски паметници /каменни надписи/ и всички карти /итинерарии/.
През римската епоха в града квартирува част от 11-и Клавдиев легион. Информация за това се черпи от каменен надпис, датиращ от 18 октомври 294 г. Името Трансмариска означава „Селище зад блатата“, визирайки срещуположната равна като тепсия низина около днешния румънски град Олтеница. При император Валент (366) е построен салов мост на река Дунав при войната му с готите.
През XIX век Тутракан е беден рибарски, занаятчийски и лозарски град, в чиито лодкостроителници обаче се правят много лодки, гемии и водни мелници. През 1862 г. е изградена голяма църква и светско училище, а през 1873 г. е основано читалище „Възраждане“. През 1867 г. четата на Панайот Хитов със знаменосец Васил Левски прехвърля Дунава край Тутракан от Румъния към поробена България. А през 1876 г. преминава четата на Таньо войвода.
В началото на XX век, а и по-късно, Тутракан е най-големият дунавски риболовен център в страната. От 1913 г. е в пределите на Румъния под името Туртукай. През Първата световна война там се състои прочутата Тутраканска битка. Градът запада и населението му намалява. През 1940 г., по Крайовската спогодба, Южна Добруджа (вкл. и Тутракан) е върната на България.
Природни забележителности
• Защитена местност „Калимок – Бръшлен“ – разположена западно от Тутракан на площ от 60 000 дка. Орнитологично важно място с международно значение BG30.
• Защитена местност „Пожаревски острови“ – разположена източно от Тутракан. Обхваща о-в Малък Пожарево и източната част на о-в Голям Пожарево. Смесена чаплово-корморанова колония. Орнитологично важно място с международно значение BG31.
• Защитена местност „Сая кулак“ – разположена източно от Тутракан в землището на с. Дунавец. Историческо място. Там са слезли четите на Панайот Хитов със знаменосец Васил Левски и на Таньо войвода. Всяка година от там тръгва младежки поход „По стъпките на Таньо войвода“.
• ОВМ „Стената“ – разположено югозападно от Тутракан. Льосова стена, дълга около 100 метра. Най-голямата колония в България на пчелояди. Орнитологично важно място с международно значение BG32.
• „Блатен кипарис“ – разположен на остров Радецки западно от града. Единственото находище на блатен кипарис в страната.
Съгласно климатичното райониране на България Тутраканската низина попада в умереноконтиненталната климатична област. Тя представлява продължение на Средноевропейската умереноконтиненталната климатична зона. Климатът се формира под влияние на различно трансформираните от локалния релеф влажни океански въздушни маси, а през студеното полугодие – и от нахлуващи от североизток континентални въздушни маси. Сравнително по-слабо е влиянието на студени арктични въздушни маси, идващи откъм север, и на топли тропични въздушни маси откъм юг.
В тази климатична област през зимата настъпват силни застудявания, а през лятото – големи горещини. През най-студения месец на годината – януари, средномесечната температура е -1.8°С, а през най-топлия месец – юли, средномесечната температура е 23.7°С. Средната годишна температура е 11.8°С. В тази част на Дунавската равнина се проявява една от най – големите за България средни годишни температурни амплитуди – 25.5°С.
На територията на община Тутракан има разнообразни горски масиви. Представени са почти всички широколистни видове (без бук) – топола, акация, върба, всички видове дъб, липа (30% от масивите).
Наличните масиви са предпоставка за развитието на дървопреработването като един от важните отрасли за икономиката на общината. Особено внимание може да бъде отделено на дейности, свързани с допълнително залесяване на горски терени, което да осигури работни места и да увеличи в бъдеще потенциала на гората. Важен елемент в този смисъл са всички съпътстващи дейности – събиране на липов цвят, производство на мед, събиране на гъби и пр., които също могат да осигурят доходи на определена част от населението на общината.
Селското стопанство има най-голям дял в произведената брутна продукция в община Тутракан – между 45 и 57%. Земеделието е застъпено във всички селища на общината и има важна роля за цялостното й развитие. Отрасълът е основен източник на доходи за населението. Основният ресурс, с който разполага общината, е богатият и плодоносен чернозем. Възможностите за отглеждане на житни и индустриални култури – пшеница и ечемик, царевица и слънчоглед, боб, захарно цвекло, тютюн, коноп, соя и зеленчуци; от овощарството – гроздето, кайсията, прасковата и ябълката определят и развитието на икономиката чрез селското стопанство. Добре развити са производството на млечни и месни продукти, животновъдството, зърнопроизводството, дървопреработването и др.Добре развит е риболовът, което се обуславя от близостта на общината до река Дунав. Общината има потенциал за развитие като туристическа дестинация за спортен риболов.
Преобладаващ брой предприятия оперират в сферата на преработвателната промишленост и услугите. Добре развити са шивашкото производство, строителството и ремонтите, товарните автомобилни превози и др. Общественото обслужване на населението е осигурено с разнообразни магазини, офиси и ателиета за услуги. В много от селата търговските обекти са “смесени”, т.е. предлагат всичко.
Местоположението на общината и на нейния административен център – град Тутракан, разположен по поречието на р. Дунав, определя важността на водния транспорт в исторически план. Пристанището на Тутракан е разположено на км. 433 от устието на Дунав.То улеснява комуникациите и определя значимото място, което е заемал и заема Тутракан в своето историческо развитие.Пристанището има локално значение. Разполага с едно корабно място,един понтон, открити складови площи и връзка с националната пътна мрежа, 80 м механизиран кей и 1 кран с товароподемност до 5 тона.