Кулинарията заема важно място сред културните ценности на турците. Турския и българския народ векове наред са живели един до друг, поради което редица понятия на турските гозби са навлезли в българската кулинария. Произношението на повечето от тях се е запазило и до днес. Като пример можем да посочим няколко от следните названия: салата, туршия, шкембе, пача, кайма, тас кебап, бюрек.
Турците продължават ревностно да следват традицията за приготвяне на баклава по време на Байрами и по специални поводи. Особено при Рамазан Байрама, когато приготовленията за направа на баклава започват седмица преди празника.
Роднините, съседите и други гости, които след байрамския намаз ходят по домовете на по-възрастните биват гощавани с баклава. Тя се поднася и на съседите, които не са мюсюлмани. По същия начин, с голямо вълнение турците честват и Курбан Байрам. Месо от курбана се раздава първо на съседи, роднини и бедни, които не могат да си позволят да заколят курбан. Думата „курбан” влиза в българския език, а като ястие означава сварено месо.
По обичай всяка татарска къща посреща госта първо с кафе и задължително бучка захар. Тя се слага в устата, за да се топи при отпиване на всяка глътка кафе. Татаркините приготвят изобилие от тестени специалитети. Единия от тях се казва кобете – прави се от мазно тесто, на няколко слоя с плънка от пилешко и ориз между тях. Гозбата се поставя в тава и се затваря с капак от тесто, за да се запече във фурната. Отгоре за блясък се маже с белтък. Капакът на готовото ядене се отваря само от главата на семейството. Друг татарски специалитет е питката, наречена калахай. Тя се приготвя на Гергьовден. Търкаля се по земята на колело. Колкото по – дълъг е пътят му, толкова по – голям берекет ще даде земеделската година, вярват татарите.
Други татарски ястия са : чибюрек, джантък, катък, табакбюрек.
От местните занаяти са запазени дърводелството и сарачеството.
Обичай, който и днес е запазен при турци и татари е –Къносване на булка.
Действието се развива в къщата на момичето / булката / една вечер преди сватбата.
Момичето е с дълга червена рокля / биндъллъ / от кадифе богато бродирана на цветя с копринени конци, а на главата с червен воал. Другите девойки / приятелките на булката са облечени с рокли или шалвари /червени или сини / на цвят с богати бродерии. Те са изработени от кадифе отстрани бродирани с различни фигурки, тънки памучни бели ризи и върху ризите богато украсен елек или джекет на главата копринен шал. На краката бели памучни чорапи и черни обувки с ниско токче и с каишка отпред.
Момичетата / приятелките / правят тунел с ръце през които минава булката придружена от две възрастни жени, които пеят, а булката е с делвичка в ръка пълна с жито и бонбони.
Приятелките пеят и се въртят в кръг заедно с булката, като в ръцете си имат специални таблички/ или поставки / в които са закрепени свещите, а булката е със делвичка в ръка. Преди да седне в кръга в който е поставен стол тя счупва делвичката.
Свекървата взема от разпилените се бонбони и жито и ги хвърля към гостите. Всеки от гостите си взема за здраве и щастие. Свекървата слага в двете ръце на булката по една златна пара. Две възрастни жени пеят и слагат в дланите и къна и след това ръкавици. Къна се раздава и на гостите.
След къната празника завършва с танци.