Всяко от 11-те населени места в община Сливо поле има свой дух, пренасян на крилете на вековната история, криеща все още множество неразгадани тайни.
Наред с културно-историческите паметници от последните векове, за които има автентични документи и неоспорими данни, пред нас се изправят и неизследвани археологически паметници, за които се разнасят легенди и предания – тракийски могили в Бабово и Кошарна, античен римски град Апиария в Ряхово, следи от енеолитната епоха.
Град Сливо поле – при прокопаване на каналите за Бръшленската напоителна система през 1952 год. на 2 км североизточно от днешното разположение на населеното място са открити следи от праисторическо тракийско антично селище.
-с. Бабово- Римска гробница–мавзолей от национално значение, находката има връзка с големия античен град–крепост Апиария, който се е намирал на около 4км северозападно от могилата. Останките на града сега лежат под водите на река Дунав.
-с.Борисово – етнографска музейна сбирка.
-с.Кошарна – две антични тракийски селища в местностите “Каваклъка” и “Могилите”; селищна могила и антично селище от енеолитната епоха известна под името “Язтепе”.
-с.Ряхово – античен кастел “Апиария” – разположен върху височината, известна под името “Калето” или “Хисаря” на високия дунавски бряг; две антични селища
Богатото културно-историческо наследство създава благоприятни възможности за разработване на туристически маршрути за запознаване с миналото на общината; традициите, нравите и обичаите на различните етноси, населяващи Община Сливо поле.
-Църква „Свети Архангел Михаил“, която е изградена през 1868 година и е една от архитектурните забележителности в местността.
Село Бабово – На 2 км южно от р.Дунав, до последните къщи в източния край на село Бабово /вижда се от главния път Русе-Силистра/ през 1983 год е открита една от най-внушителните по размерите си за нашите земи РИМСКА ГРОБНИЦА-МАВЗОЛЕЙ. Под 7-метров могилен насип се откриват четири последователно свързани помещения: входно помещение, коридор /дромос/, предверие и гробна камера с обща дължина под земята 22,5 метра. Диаметърът й е 40 метра. Изградена е от камъни и тухли в смесена зидария при основата, като полусферичните сводове на двете предверия и дромоса са изцяло тухлени.
От добре оформени каменни блокове е построена гробната камера, която също завършва с полуцилиндричен свод. Входното помещение е изградено в североизточната периферия на могилния насип и е било видимо в горната си част, която е украсена от три страни с декоративен тухлен пояс.
Горе помещението завършва с двускатен покрив, покрит с керемиди. Предназначението му е било да осигури постоянен достъп до вътрешността. Затова от северната му страна била поставена масивна двукрила врата. Гробницата е била ограбена още в античността. Анализът на строителната техника и на дребните находки дават основание гробницата да бъде датирана в първата четвърт на ІV век от новата ера.
В момента е консервирана /бетонирана/ и не може да се предложи като обект за посещение.
Село Борисово – етнографска музейна сбирка. Открита е през 1981 год във връзка с честването на 1300 години България. Къщата е строена в началото на ХХ век. В нея са изложени предмети на бита. Макар и едноетажна, тя е построена с вкус, с чувство за красота и простор. На юг гледат две от стаите – едната е била използвана за гостна и в нея са посрещали освен гости, така също и кумове, сватове. Сега в нея се помещава експозицията на костюми от село Борисово от края на 19 век и началото на 20 век. Изложени са Борисовски носии, празнични и работни костюми. До нея се намира работната стая, където стопанките до късни часове на деня са влачели, прели и тъкали платна за бели ризи и кърпи. В стаята са изложени ръчният дарак, стана, чакръка и други предмети, необходими за изработка на облеклото. От работната стая се влиза в одаята, където се е подреждал чеизът на момите и снахите.
Стаята долу е определена за соба, в която и досега е запазен джамалът, с който се е отоплявала стаята. В собата са живеели по-младите и са отглеждали малките си деца – това показва самата уредба – вързаната на тавана люлка. От ъглите ни гледат копринени пешкири.
Редом със собата е пишника. Стои запазена старата пещ, веригата с котлето, полицата на която са нередени керамични съдове; запазени са нощовите, в които се е омесвал и втасвал хляба; лопатата, с която се е мятал в пещта. Простота, практичност и красота виждаме в тази надживяла времето си къща.
Село Кошарна – Селищна могила от антично селище от енеолитната епоха – на 2 км североизточно от селото. Известна е под името “Яз тепе”. През ІІ-ІІІ век върху нея е било изградено укрепление.Строителният материал говори за солидни градски и ломени камъни, споени с хоросан и счукана тухла.Тук е намерена статуйка на Марс.
Тракийско антично селище на 0,5 км северозападно от селото в местността “Каваклъка”, над изградения сега микроязовир. Открити са солидни основи, изградени от ломени камъни и хоросан. Изровени са ножчета от желязо,копие,стрели и конски принадлежности. Късовете от строителна и битова керамика са характерни за предримската епоха, а други за периода ІІ-ІІІ век
Късноантично селище на 2 км североизточно от селото в местността “Яз тепе” на 300 м северно от селищната могила. В подножието има извор и малка рекичка. Останките от битова и строителна керамика характеризират периода ІІІ.V век
Тракийско антично и средновековно селище на 2 км югозападно от селото в местността “Могилите” /сега акациевата гора/. Тук са намерени късове от желязна шлака и части от съдове, характерни за три исторически епохи: ІІ-ІІІвек пр.н.е. и ІХ-Х век. Намерени са няколко римски монети. В близост се намира извор и некропол на селището, за което говорят няколкото могили. В местността “Остър меч” край Кошарна – пещерата “КАЦА”
Село Ряхово –на 458-мия километър на р.Дунав, на територията на с.Ряхово са открити античен некропол и кастел “Апиарис” – разположен върху височината, известна под името “Калето” или “Хисаря” на високия дунавски бряг, където са открити две антични села. От намерения надпис личи, че кастелът е възникнал през втората половина на І век. Същият е вписан в римските пътеводители. За съжаление обаче с годините в резултат на подкопаването им от реката, по-голяма част от тях са разрушени и са останали на речното дъно.
Село Голямо Враново – в землището на Г.Враново не са правени археологически проучвания и не са регистрирани никакви находки, но се твърди със сигурност, че тук началото на човешкия живот е започнал през желязната епоха – първото хилядолетие преди новата ера.