Обичай „ Живи икони на Добруджа – черни кукери”.
В с. Варненци “Куков ден” се празнува в понеделника – преди “Сирни заговезни”. Това е стар обичай и преобладаващото възрастно население не може да определи от кога датира провеждането му. “Кукерството” като празник в селото се предава от много поколения назад. По предания то идва със символа за “най-тържественото посрещане на пролетта, а заедно с нея и първите стъпки върху плодородната земя за голямо изобилие”.
Една от съществуващите идеи на “Кукерството” се свързва и със здравето на хората, провежда се ритуала “Бачо Куке, удари ме за треска” за прогонването на “треска-болест”. Младите търсят и откриват израза на любовните чувства като “задирят Кук-младеж” в ритуала с неговата изгора”- най често срещаните изрази са като: “Ой бачо Куке имам дупе за бой, но няма кой”, а малките деца да бягат зад тях и да викат “Бате Куке дай ни круши”. Обикновено образа на кукерите се приема в селото от младежи, неженени и от “Тек” години /едно-три-пет и т.н./
В понеделника, седмицата преди “Сирни заговезни”, от рано сутринта всеки по отделно приготвя маска “Гугла”, украсена и нагиздена, и тръгва самостоятелно или с близък приятел, като не трябва да се разпознае от коя къща е излязъл.
По пътя среща хора и ги удря символично със сабята, която носи в едната си ръка, а в другата “клюнк”-гега с което при удряне на даденото лице се счита ,че този човек през цялата година няма да се разболее.
Влиза в къщи, на по заможни поисква сушени плодове и дребни пари-стотинки, които раздава на деца и възрастни при тяхната среща. Крайната цел е къщата на неговата любима, или къщата на приятелките на своята изгора, но се има предвид, че е дала сигнал на своя любим къде се намира.
Задиряйки с думи “Имам дупе за бой, ама няма кой”, след обедните часове всички кукери се събират на центъра на селото, изиграват своя кукерски танц и тръгват на обиколка из селото със “сабя и клюнка” с провикване “Йо”, Йоо..!
Обичай “Бабуване”-Бабин ден:
Според българските традиции и обичаи, на Бабинден почитаме „бабите“, които навремето са помагали при раждането на децата, както и младите жени, които са раждали. Поновому празникът се отбелязва на 8 януари, но почти навсякъде в страната продължават да го честват на 21 януари, когато е официалният Ден на родилната помощ.
Празникът се е запазил през годините, а през Възраждането е бил на изключителна почит. Въпреки че с течение на времето Бабинден губи част от обредните си обичаи, смисълът му се запазва и до днес – почит и уважение към възрастните хора. Обредността му е подчинена на уважението към възрастните жени, които са „бабували“ на родилките.
На Трифон Зарезан се почита Св. Трифон, лозарството и градинарството. Празникът се среща още като Зарезановден, Трифун Чипия, Трифун Зарезой, Трифун пияница.
В българския народен календар този празник е свързан с първия стопански процес в годишния цикъл на обработка на лозата – пролетното ѝ зарязване.
Обредната храна за лозето се приготвя от жените – питка, украсена с фигури от тесто във формата на лозов лист или грозд, варена, пълнена с ориз кокошка, сирене, сланина; туршия, суджук, „бабяк“ и др. Освен това се занася и бъклица с червено вино или ракия, украсена с чимшир, здравец, бръшлян, вързана с червен конец. Косерът с който ще се зарязва, предврително се почиства и се наточва добре.
В традиционната култура рязането на лозята е изключително мъжка дейност, жени не се допускат. След зарязването накичените с лозови пръчки мъже се събират на обща трапеза, избира се „цар“ на лозята, обикновено някой възрастен и опитен лозар, който вече е „царувал“ и през неговото „царуване“ е имало не градушки или суша, а плодородие.
Сирни Заговезни – ден за веселие и прошка.
Празникът, наричан още Прощална неделя, Сирница, Ората, Масленица и Поклади, точно седем седмици преди ВЕЛИКДЕН, Църквата призовава вярващите да пречистят душите си, да изпълнят с мир и любов сърцата си, за да посрещнат Възкръсналия Христос. Това е последният ден преди Великия пост, в който могат да се ядат сирене, масло, мляко, яйца.
На този ден по – младите искат прошка от по – старите, а всеки иска и дава прошка за волни или неволни обиди, недобри помисли и намерения спрямо своите близки и познати. Също така се изпълнява обичаят „хамкане“: на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце, което се върти над масата и трябва да се хване с уста.
Празникът на Баба Марта е символ на пролетта.
С Баба Марта и месец март се свързват много обичаи и празници, посветени на идващата пролет. Най-известният обичай, свързан с Баба Марта, е закичването на 1 март на хора и млади животни с матреница – усукани червен и бял конец, които носят пожелание за здраве и плодородие. През целият месец се извършват обреди за гонене на змии и гущери, както и гадания, свързани с някои прелетни птици.
Баба Марта е митичен персонаж в българския фолклор. В народните вярвания, представени в приказки и пословици, тя е представена като сестра или като жена на Голям Сечко (януари) и Малък Сечко (февруари). Тя винаги е недоволна от тях – или са ѝ изпили виното или са извършили някоя голяма пакост. Когато старицата (невестата, сестрата) им се гневи времето се разваля.
Лазаровден или Лазарница е християнски празник, кръстен на Свети Лазар. В Новия Завет Лазар e ученик на Христос и брат на Мартa и Мария-Магдалина, кoготo Исус извежда от гроба и възвръща към живот. Според преданието Лазар живее още 30 години и умира като епископ на гр. Китон (остров Кипър). Самото име на светеца е символ на здраве и дълголетие.
Лазаруването е хилядолетен български обичай. На Лазаровден се става рано в очакване на младите моми – лазарки, които с песен посещават всеки дом и наричат за благоденствие. Подготовката за празника започва отрано. По-възрастна жена, която отдавна е била посветена в лазаруването, помага на момичетата да разучат песните, които ще изпълняват. По-голямата част от тях пеят, а останалите танцуват, тъй като Лазаровден е празник както на женската хорова песен, така и на танца.
Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя), Куклинден и на този ден в църквата се отслужва молитва и се благославят върбови клонки. Те се раздават на вярващите, всеки ги отнася до дома си и окичва портите за здраве, сплитат се и венци за момичетата.
Момите, които предния ден са лазарували отиват на реката, пускат венците си по течението на водите и гадаят – чието венче изплува най-напред, тази мома първа ще се омъжи.
Великден:
Един от най – важните християнски празници чества възкръсването на Иисус Христос на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. В България обичаят е свързан с боядисването на яйца и месенето на козунаци.
Никулден.
Празникът е посветен на Свети Николай Мирликийски, избавител на пленниците и покровител на моряците, пътешествениците, търговците и банкерите.
Обичай „Дядовден“, село Черешово:
Единственият в България „Дядовден“ отбелязват в село Черешово след Бабинден. Празникът е свързан с вярванията за здраве и плодородие. Най-малкото населено място на община Сливо поле събра десетки желаещи да се включат в традиционното честване, което води началото си отпреди близо половин век.
Празникът започва с шествие, водено от музиканти, което стига до дома на Дядото на селото. Дядото посрещна гостите на двора с богата трапеза, на която се вдигат много наздравици с хубави пожелания. От там го пренасят на ръце не до каручка, както е по традиция, а модерната й версия – пикап. После всички отиват до селската чешма, за да бъде извършен ритуалът по „окъпване“ на дядото за здраве. Областният на Русе и кметът на Сиво поле даряват Дядото с кърпа и сапун. После празникът продължава на селския мегдан с много музика и хора.
Обичай, който и днес е запазен при турци и татари е –Къносване на булка.
Действието се развива в къщата на момичето / булката / една вечер преди сватбата.
Момичето е с дълга червена рокля / биндъллъ / от кадифе богато бродирана на цветя с копринени конци, а на главата с червен воал. Другите девойки / приятелките на булката са облечени с рокли или шалвари /червени или сини / на цвят с богати бродерии. Те са изработени от кадифе отстрани бродирани с различни фигурки, тънки памучни бели ризи и върху ризите богато украсен елек или джекет на главата копринен шал. На краката бели памучни чорапи и черни обувки с ниско токче и с каишка отпред.
Момичетата / приятелките / правят тунел с ръце през които минава булката придружена от две възрастни жени, които пеят, а булката е с делвичка в ръка пълна с жито и бонбони.