Характерен за Старо село е „боенецът“. Момите избират една мома и тя става „боенец“.
Вечерта преди Лазаровден момите се събират в къщата на буенеца и спят там.
Боенецът се облича вечерта и спи с дрехите.
Облеклото е характерно – с калпак, богато украсен с кордели и на гърдите носи много огърлици от метални пари, които звънят в ритъма на танца.
На другият ден лазарките тръгват из селото – пеят, а буенецът играе.
Песните са за здраве и във всяка къща припяват момите за момци и момците за моми. Стопанката на къщата им слага яйце в кошница и паричка в кърпичката, която е оставил боенецът на рамото й. Лазарската група обикаля цял ден селото и в късния следобед всички групи се събират на площада, където започва надиграването.
Който буенец играе най- хубаво, става кума.
След Сирни Заговезни момите се събират и започват да се подготвят за боенец или боеник.
Старинен обичай за края на жътвата в Старо село.
Жътвената кампания в село Старо село всяка година се закрива с пресъздаване на народния обичай “рязане на брада”.
Под жаркото слънце, жени влизат в житната нива със сърпове. Сплетен житен сноп, завързан с червен конец – така наречената “брада”, те дариха на стопанина на нивата, което е знак за край на жътвата. След това на хармана се показва как с кон се вършеят житните снопи.
Понякога на полето се демонстрира и още един старинен обичай – сватба по време на жътва – даровете от родата и поставяне на “рога” – вид забрадка, на булката, която се маха след раждането на първото дете.
„Куков ден“ в село Варненци:
В наши дни обичаят “Куков ден” се провежда единствено в с. Варненци на територията на община Тутракан, символ е на първите стъпки на настъпващата пролет и поставя началото на плодородната стопанска година, както и зараждането на нов живот.
Обичаите на селото са свързани със стари митични вярвания и представи на хората за природата и човека. Имат за цел да умилостивят природните сили и да осигурят здраве за хората.
В с. Варненци “Куков ден” се празнува в понеделника – преди “Сирни заговезни”. Това е стар обичай и преобладаващото възрастно население не може да определи от кога датира провеждането му. “Кукерството” като празник в селото се предава от много поколения назад. По предания то идва със символа за “най-тържественото посрещане на пролетта, а заедно с нея и първите стъпки върху плодородната земя за голямо изобилие”.
Курбан байрям
Курбан байрам е един от най-големите празници в ислямската религия. Той има библейско начало и е изграден според легендата за Ибрахим Алейхусаламин. Ибрахим нямал деца и дал оброк на Аллах, ако му се роди син да го принесе в жертва. Родил му се син и след време той бил принуден да изпълни обещанието си. В момента, в който трябвало да жертва рожбата си, до него се появил овен и Ибрахим чул глас от небето: “Запази сина си, а ми принеси в жертва овена!”, защото Всевишния е искал само да изпита вярата на бащата.
Курбан байрам продължава четири дни и с него се почита паметта на мъртвите. Още в първия ден след намаза за курбана, всички трябва да посетят гробовете на своите близки и да се помолят за душите им.
Според традициите на исляма всеки може да даде курбан на този празник, а за по-заможните това е задължително. Жертвеното животно (овен,теле или крава) се дели на три или повече нечетен брой части – с едната се посрещат гости, втората задължително се раздава на бедни, съседи и близки, а третата остава за семейството. Животното се къносва, за да може да познае стопанина си на оня свят. Преди да се заколи се произнася молитва, наречена текбир. Смисълът на курбана не се състои в коленето на животното, нито в неговата кръв, нито пък в месото му. Целта на курбана се изразява в смирението пред Аллах и подчинението на Неговата воля.
В Бръшлен – “Коледари”.
Най-голямото богатство на Сливо поле са неговите трудолюбиви хора, свързани от общата идея за благополучие и устойчиво развитие на родния край, независимо от етническата си принадлежност, традиции и религия, които правят съвместното съжителство още по-приятно и пъстро. Тук в пълна хармония живеят българи, етнически турци, татари, българо-мохамедани и роми. Голяма част от населението се занимава със земеделие, градът ни е известен с оранжерийното стопанство, като се отглеждат предимно ранни домати, краставици и всякакви други зеленчуци. В последните години се засяват много декари тютюн, различни овошки и др.
