European Union Logo Leader Logo Bulgaria Flag Logo Logo Logo Logo

Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони: Европа инвестира в селските райони !

Територия Лясковец

Територия Лясковец

Общият брой паметници в общината е 217 с превес на архитектурно-строителните паметници, като на територията на гр. Лясковец има регистрирани 120 сгради – паметници на културата – предимно възрожденски, свързани с местната история и култура, групирани в четири ансамбли.

Сред най-значимите и разпознаваеми обекти на културното и историческо наследство са манастирите и църквите, между които:

Манастирът „Св. Св. Петър и Павел” (Петропавловският манастир), разположен на Арбанашкото плато, на 3 км от гр. Лясковец и на 10 км от гр. Велико Търново. Той е един от 14-те манастира, изградени около Велико Търново по времето на Втората българска държава.
Манастирът е постоянно действащ девически манастир и представлява комплекс от църква, жилищни и стопански сгради. В манастира, освен главната църква „Св. Св. Петър и Павел”, има и два параклиса – „Покров Богородичен” и „Света Троица”;

Манастирът „Св. 40 мъченици”, с. Мерданя е разположен близо до село Мерданя, на 10 км. южно от гр. Лясковец и гр. Горна Оряховица.

Манастирът е девически, с изградени църква, жилищни и стопански сгради. Датира от 13 в. и според легендата е издигнат на мястото, където търновският патриарх Йоаникий II посреща тържествено цар Иван Асен II след победата му при Клокотница;

Църквите в град Лясковец са постоянно действащи – „Св. Атанасий”, „Св. Василий”, „Св. Георги”, „Св. Димитър (строежът на църквата е по план на Никола Фичето), „Св. Николай”;

Църквите в селата са с периодични служби: „Св. Георги” – с. Джулюница; „Св. Параскева” – с. Козаревец; „Св. Димитър” – с. Мерданя; „Св. Св. Константин и Елена” – с. Драгижево; „Успение Богородично” – с. Добри дял.

Тези църкви също са потенциал за културен и поклоннически туризъм.

Извън манастири и църкви, на територията на общината, в голямата си част, културно-историческите обекти не са проучени или са слабо експонирани. Сред тях спадат:

с. Джулюница – селищна могила от неолита, византийско селище, римска цитадела, по-късно превърната в крепост по време на Второто българско царство;

с. Добри дял – Късноантична крепостна възвишението „Михнева могила“;

с. Драгижево – селища от Късноримска епоха и Втората българска държава;

с. Мерданя – През землището е преминавал римският път от юг на север Via Vita (Пътя на живота), римска наблюдателна кула и пътна станция и др.

По отношение на елементите на градското наследство, наличните културни пейзажи с включени природни и антропогенни следи, могат да се определят, като развиващи се и асоциативни. Съчетанието на природни и културни ценности представя интегрална и разнообразна картина – основа за образование, изследвания, опазване и туризъм. Наличните културните пейзажи все още не са ефективно „експлоатирани“, като това изисква целенасочено им обособяване, развитие и управление.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Минеш ли по старите лясковски улички, те завладява едно усещане за вечност, уют и спокойствие и неволно те спохождат мисли за мъдростта и величието на стария българин.
Гледаш двукатните къщи с белосани стени и красиви чардаци и неволно се питаш какви ли са били тези наши прадеди дето са ги строили, дето са живели в тях и челяд са отглеждали.
Отговорът е някъде там, в многовековните пластове на историята. Лясковец има щастливата съдба да принадлежи към българските селища с вековни героични традиции, които го превръщат в крепител на българския дух.
Списък на паметниците на културата за град Лясковец, числеността е 120 – едно лобно място, един надгробен паметник, три кладенеца, четири църкви, „Ланджов двор”, 110 къщи. Всички те са оформени в четири ансамбъла:
– уличен ансамбъл – югозападен фронт на ул. „3 март” (по посока на град Горна Оряховица);
– уличен ансамбъл – ул. „Димитър Благоев”, ул. „Димитър Найде-нов”, ул. „Велчова завера”;
– уличен ансамбъл – ул. „Чумерна”;
– архитектурен ансамбъл – ул. „Никола Козлев”, ул. „Петър Кара-минчев”, ул. „Хайдут Сидер” и Ланджов двор.

Музеят на гурбетчийското градинарство в град Лясковец е създаден през 1976
година. Той е единственият по рода си музей в Българи и на Балканите.

Именно лясковските градинари първи „изнасят” в страните на Европа знанията и уменията си в отглеждането на зеленчуци. Именно те разработват нов тип култивационно съоръжение – парници, отоплявани с оборски тор. За да могат да поливат по желание зеленчуците, градинарите гурбетчии разработват съоръжението долап – водно колело, задвижвано с животинска тяга, с помощта, на което се издига вода до повече от 10 метра над водоизточника. Тяхна е заслугата и за нивелирането на почвата, водоразделителната система с вади и напояването на растенията чрез засаждането им в бразди.

Експозицията е приютена в автентична възрожденска къща, потънала в зеленина, в центъра на града, в известния на всички лясковчани „Ланджов двор”. Музеят обхваща площ от 500 кв. м., която включва две зали, сайвант и архитектурния паметник – Хаджиниковата къща, датираща от 1862 година.
В музея са изложени над 600 оригинални предмета, подредени в експозиционните зали, в сайванта и в самата възрожденска къща. Тук могат да се видят оригинални документи и знамена на градинарските дружества от Лясковец и околните села, дрехи, битови и ювелирни предмети, донесени от чужбина, тескерета (разрешителни за пътуване в чужбина) и валута от държавите, в които са работили лясковчани, приходно-разходни тефтери на тайфите, подялбени протоколи, устави, снимки, запечатали живота и работата на нашите предци, както и различни оръдия на труда. Много от тези автентични предмети, които обогатяват сбирката, са специално дарение от лясковчани, потомци на някогашните градинари, както и от наследници на български градинари, живеещи днес в Унгария.
Акцент в експозицията е изключително сполучливият гипсов макет на бахча, който дава точна представа за организацията, оборудването, начина на работа и последователността на дейностите в една, типична за градинарите гурбетчии, зеленчукова градина. В двора на музея е монтиран действащ модел в реален размер на дървен градинарски долап за поливане – съоръжението, благодарение на което нашите градинари постигали изключителни резултати дори в най-неплодородните чужди земи.

Музеят разполага и с конферентна зала с 50 места, изградена в рамките на проект по програма „ПРООН – Възможности на 21 век”, в която се организират множество различни изложби, представяния и други културни и образователни мероприятия.

Настоящият документ е изготвен в изпълнение на Проект «Умни територии -всички под един покрив: иновация за създаване и промотиране на уникални местни продукти!», Договор №РД-50-78/11.05.2021 г., финансиран по подмярка 19.3 „Подготовка и изпълнение на дейности за сътрудничество на местни инициативни групи“ от мярка 19 „Водено от общностите местно развитие” от ПРСР 2014 - 2020 г.