Корените на българския дух могат да се открият в своеобразието на българските традиции, запазени и до днес на територията на МИГ.
Все още чрез тях се възпитават нравствени ценности като любов към българския бит, съхранение и предаване от поколение на поколение на българските традиции.
Чрез формите на изкуството и богатството на българския фолклор, поколенията общуват помежду си, по един естествен и близък начин.
В съвременния и динамичен живот все повече се засилва т.нар. родово обезпаметяване, за което способстват системното изменение на традиционната именна система у нас; националния нихилизъм започващ с вътрешното безразличие към рода в резултат на липсата на установена семейна традиция за вътрешно контактуване и уважение между отделните членове; липсата на информация за наличието на вътрешно-семейна и родова ценностна система, за традициите и специфичните нюанси на обичаите.
- Еньов ден:
Според народа, на Еньовден започва далечното начало на зимата – казва се „Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг“. Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява, Слънцето „трепти“, „играе“ и който види това, ще бъде здрав през годината. Точно по изгрев, всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина – ще боледува.
Вярва се, че преди да „тръгне към зима“ слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада е с особена магическа сила. Затова всеки трябва да се измие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве.
Вярва се, че на сутринта на празника, щом изгрее слънцето, която мома първа го види – ще има пари и от здраве няма да се отърве.
Според народните вярвания, нощта срещу Еньовден е изключително подходяща за т. нар. „грабене“ (крадене) и „мамене“ (примамване) на плодородието от нивите и добитъка, макар че ритуалът се прави и на Гергьовден.
Грижата за съхраняване на реколтата и страхът от природните сили са породили още един ритуал – забраната да се жъне на Еньовден. Според поверието този ден е „хаталия“, „аталия“ (лош ден) и се вярва, че Свети Еньо ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи.
Смята се, че на Еньовден различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила, особено на изгрев слънце. Затова е най-добре да се берат рано сутринта преди изгрева на слънцето. Жените – баячки, магьосници, ходят сами и берат билки, с които после лекуват и правят магии. Набраните за зимата билки трябва да са „77 и половина“ – за всички болести и за, болестта без име.
- Обичай „Еньова буля” :
Прави се само от моми в навечерието на Еньовден. На Еньова буля всички моми се събират в една къща и там обличат едно 5 – 6-годишно момиченце като булка. Забулват го с червено було. На главата му поставят сребърна пара и венец от еньовче. Една яка мома вдига еньовата буля върху раменете си и цялото шествие започва да обикаля селото, нивите, градините, кладенците и чешмите. През цялото време момите пеят еньовски песни. С тази ритуална обиколка те искат да измолят от св. Еньо здраве и плодородие“.
После събират в менче всичките си китки и наричат за какъв момък ще се омъжат. Накрая момите измиват лицето на еньовата буля с мълчаната вода от котлето, обличат я с нови дрешки и я връщат на майка й.
По време на празника в Лясковец се провежда и етно-ревю под наслов „От раклите на баба” от Клуб „Млат етнолог“. Представят се различни автентични носии.