Васильовден обичай „Сурваки”:
Първи януари е повратен момент в природата, отбелязващ началото на новата слънчева година. Денят е голям зимен празник, наричан от народа ни Сурваки, Сурва, Суроздру. Познат е още като Василица, Васильовден, тъй като се празнува в деня, посветен на християнския светец Василий.
-„Йордановден“:
Започналите още преди Коледа традиции, продължават и след настъпването на новата година. Според християнските традиции след Васильовден следват още значими дни и единият от тях е Йордановден. Празникът се отбелязва на 6-ти януари по новия календар. Старият все още не е забравен, така че по старите дати Йордановден се отбелязва на 19-ти януари. Ивановден пък е на 20-ти, когато според народните вярвания от онова време е било средата на зимата. След преместването към Григорианския календар датите се изместват. По този начин все още на места се празнува и на двете дати.
-Бабуване – народен обичай. Прави се възстановка на обичая „Измиване на ръцете след бабуването на детето”.
Празникът е свързан със семейните обичаи. Бабинден е един от големите народни женски празници, посветен на „бабите“ – жените, които помагат при раждане, и на младите булки и невести, които са раждали. Обредността през този ден е подчинена главно на желанието да се засвидетелства почит към възрастните жени, които са „бабували“ на родилките.
-Трифон Зарезан – Празник на лозаря.
Трифон Зарезан (или Ден на лозаря) е български народен празник в чест на свети Трифон. Това е трудов обичай, свързан с първия стопански процес в годишния цикъл на обработка на лозата – пролетното ѝ зарязване. Единствено обредът на св. Трифон стои пряко свързан с резитбата на лозите.
Тодоровден – Конски Великден:
Един от емблематичните празници в българския народен календар е Тодоровден. Той няма точно фиксирана дата – отбелязва се винаги в събота след Сирни Заговезни и с него завършва Тодоровата седмица. Празнува се главно за здравето на конете, затова се нарича още Конски Великден. Тодоровден е един от първите пролетни празници в народния календар, отразяващ смяната на зимата с пролетта и свързаното с нея плодородие, един от празниците, предвестници на Великден.
Спасовден:
Спасовден е народното име на празника Възнесение Господне, който православната църква отбелязва на четиридесетия ден след Великден. На този ден се извършвали различни ритуални действия, свързани с осигуряване на здраве, плодородие, защита на реколтата от суша и градушка, както и обичаи с женитбена насоченост. Народът ни вярва, че спасовският дъжд е не по-малко ценен за реколтата от гергьовския. Затова на Спасовден моми и ергени пеят обредни песни в нивите, за да помолят Св. Спас да изпрати плодородния дъжд. Поради тази причина празникът се причислява към тези, които се почитат за предпазване от суша. Цялата седмица около Спасовден е празнична, посветена е на хляба и хлебородието. Задължително се приготвят шарени пити – т.е. покрити с различни орнаменти.