Обреден хляб

Обредните хлябове заемат важно място в календаро-обредната система на българите. Приготвят се за определен обред, обичай, празник. Носят вярата, надеждата, желанието за здраве, благополучие по хора, ниви и добитък. Декорациите върху обредния хляб имат символично значение. Той не се замесва като всеки обикновен хляб или погача. За замесването му още по жътвен овреме са избирани най-хубавите класове от най-хубавото жито и са освещавани от свещеник. Жените са обличали най-хубавите си дрехи, преди да замесят обредния хляб. В повечето случаи обаче се замесва от чиста девойка с „мълчана вода“, донесена рано сутринта от чист извор. По време на замесването му, всички пеят песни, подходящи за празника. Смята се, че обредния хляб има магическа сила. Раздава се както на хората, така и на добитъка и се зарява в нивата. Слага се до иконата за лекарство срещу болести.
Основната форма на българския традиционен хляб е кръгла и плътна. Кръгла като слънцето, което дава живот на всичко на земята.
Замесен с много обич от жената, хлябът е бил едно от малкото сигурни неща в годините на изпитание на българите, които не са си позволявали дори трохичките хляб да стъпче или изхвърли, а ги събирал в шепата си и ги е слагал извън къщата за мравките и другите малки животинки. Хлябът винаги е бил завиван с най-чистите месали, скътан в най-доброто място на къщата. Затова на празника на света Марина се отдава голяма почит на хляба, защото той е част от живота на всички.