Община Стражица има благоприятни природно-климатични дадености, които привличат и задържат хората по земите още от древността. На много места има останки от праисторически, тракийски, от римско и ранно-византийско време селища. Повечето от средновековните селища са напуснати или унищожени при османското нашествие от края на 14 век. Част от археологичните материали, открити при изкопни работи или случайно намерени, са представени в Изложбената зала в град Стражица. Стражица се нарежда между селищата в област Велико Търново, които са богати на исторически паметници. По-значимите от тях в община Стражица са:
Крепост „Кале пътека“ гр. Стражица е тракийска, късно антична и средновековна крепост. През нея минава античен средновековен път.
На територията на община Стражица има общо 18 храма.
Църквата „Св. Богородица“ в гр. Стражица е първият храм, построен в този край. Той е изграден в 1842 г. от Пею Проданов.
Църквата „Св. Димитър“ с камбанария, с. Кесарево, е класифицирана като архитектурно-строителна и художествена недвижима културна ценност от Възраждането, с категория „местно значение“. Храмът е построен през 1859 г., съхранен е до голяма степен в автентичен вид в екстериор и интериор, по отношение на оригиналния си обем. В църквата са налични няколко строителни и художествени етапа, които носят богата информация за развитието на храмовата архитектура през последните два века.
Богатството на културата, живота и бита на населението в общината и района, намира своето отражение върху празниците и обичаите, които се отбелязват, както и върху наличната културна инфраструктура – музеи, галерии и др.
Община Стражица разполага с богат културен календар – освен основните официални и църковни празници в него са включени и множество фестивали и местни празници.
Ежегодно провежданите панаири, сборове и празници на град Стражица и селата, съвпадат в повече случаи с официални или църковни празници:
-24 май – Балканци, Царски извор, Мирово;
-12 юли – Петровден по стар стил – Камен;
-15 август – Успение на Света Богородица – празник на гр. Стражица;
-28 август – Успение на Света Богородица по стар стил – Ново градище;
-м. октомври и м. ноември, около Димитровден – в останалите села: Кесарево, Владислав, Сушица, Асеново и т.н.
Всяка година в Стражица се провежда фестивал „Фолклорна палитра“.
С участието на детски състави от училищата от цялата община се провеждат ежегодно Каралийчеви дни – седмица преди 24 май. – организират се тържества, които са посветени на писателя и продължават цяла седмица. Обявяват се различни регионални конкурси, провеждат се карнавали на приказката, конференции. Гости на Каралийчевите дни са композитори, писатели, поети, преподаватели от ВТУ „Кирил и Методий“ В. Търново.
В световния ден на хляба и прехраната 16 октомври традиционно се провежда фестивал „Житената питка“, който вече има своя марка, собственост на община Стражица. Фестивалът „Житената питка“ и карнавалното шествие с приказните герои по произведенията на Ангел Каралийчев, единствени по рода си, могат да прераснат в национален и международен мащаб. Това ще е един от приоритетите в работата на община Стражица.
В с. Сушица се запазват обичаите Коледуване и Лазаруване. Характерни за селата Сушица и Камен са „Мъжките сватби“, провеждани между Сирни заговезни и Томина неделя.
Други събития, които са се превърнали в ежегодни и набират своите почитатели, са: фестивалите Фолк-страж за народни оркестри и Рок-страж за рок музика.
Ежегодни станаха и част от празниците по селата в общината: Традиционните Илинденски седенки в селата Балканци, Благоево и Владислав; Празника на лопуша в с. Бряговица; Празник на баницата в с. Ново градище; Празника Никулденска трапеза в с. Асеново; Тодоровден в с. Виноград; Театралните постановки на самодейната трупа в с. Сушица; всяка високосна година се прави възстановка на обичая Мъжка сватба в с. Сушица и с. Камен. Целта на тези празници е да се превърнат в културни събития не само от местно, но и от регионално значение.
Изворът/аязмо „Света Марина” е в местността „Манастирището” землище с. Кесарево. Поверието гласи, че водата блика веднъж годишно на деня на светицата на 17 юли.
Народното предание му преписва лечебна сила и се посещава от много миряни търсещи изцеление.
Традиционни носители на културата в българските общини са читалищата, част от тях с богат библиотечен фонд. На територията на община Стражица 16 читалища развиват дейност. Едно от тях е разположено в общинския център, а останалите в селата. Села, които нямат читалище в тях, са: Водно, Железарци, Кавлак, Любенци, Николаево и Теменуга. Към 7 от читалищата са организирани самодейни състави, които съхраняват местните фолклорни традиции. Ежегодно те вземат участие в различни фестивали, надпявания, концерти организирани на национално и регионално ниво.
С тяхно съдействие са се запазили обредите, с които се отбелязват различни празници, като Коледа – Бъдни вечер и Рождество Христово, Нова Година, Трифон Зарезан – празникът на лозарите и винарите, конните надбягвания в Сушица, Камен и Кесарево на Тодоровден, седенки по Илинден, характерни за селата Благоево и Владислав.
Обикновено с концерти на самодейците се предшестват и местните сборове и панаири.
С библиотеки разполагат всички читалища в община Стражица, библиотечният им фонд е над 110 000 библиотечни единици.
Най-голямата библиотека е в НЧ „Развитие 1895“ гр. Стражица, която изпълнява и функциите на общинска библиотека, която разполага с 18 343 тома. Читалищната дейност е свързана предимно с народен оркестър, женска вокална група за народни танци и естрадни песни, рок група, женска фолклорна група, клуб за народни танци и детски танцов състав.
Достъпът до културата на едно място обичайно се осъществява чрез изградената мрежа от музеи, галерии и изложбени зали. На територията на община Стражица функционират няколко подобни обекта.
Художествената галерия, която е основана през 1960 г. в гр. Стражица, е богат културен институт в общината. Изложбените зали са разположени в общинско помещение с площ 150 кв. м., където могат да подредят около 100 творби от богатия фонд на галерията, наброяващ повече от 1000 експоната, съхранени във фондохранилището на галерията.
Община Стражица регистрира и Общинска обществена колекция.
В една от залите на Изложбени зали Стражица е представено културно-историческото наследство на Стражица от праисторическата епоха, тракийското и римското наследство и възраждането. Останалите движими културни ценности се съхраняват във фондохранилища.
Къща музей „Старшина I степен Димитър Атанасов Димитров“ се намира в с. Сушица. Къщата е родното място на Димитър Димитров, който е служил във военноморския флот като специалист химик. Служи на голям преследвач на подводници. Загинал е геройски в мирните дни на флота, спасявайки кораба, моряците и цяла Варна. За проявен героизъм в мирно време с указ на Народното събрание на Димитър Атанасов Димитров е присвоено званието „Герой на социалистическия труд“, златна звезда и орден „Георги Димитров“. Командването на флота му присвоява посмъртно звание старшина I степен. Открита е паметна плоча-барелеф в къщата и моряшки парк.
В сферата на движимото културно наследство, община Стражица разполага с богат фонд от творби, които се съхраняват и експонират в изложбената зала. Фондът наброява около 1000 творби, групирани в следните раздели: живопис, графика, скулптура, международен пленер и приложен раздел. Изложбената зала разполага с колекция от 250 графични творби, които не може да експонира поради липса на рамки, както и с музейна сбирка с около 1400 експоната.
Картинната галерия в гр. Стражица е открита през 1974 г и е построена по проект на арх. Живко Драгомиров – 7 изложбени зали на различни нива, със стъклен таван и директно слънчево осветление. В галерията има експонати на Илия Петров, Никола Манов, Майстора, Димитър Казаков, Йоан Левиев, Михалис Гарудис, Васил Стоилов, Енчо Пиронков, Катя Гецова. В галерията се намира частната колекция на Харалмби Проданов – краевед от гр. Стражица.